Орлин Василев

Орлин Василев
	Орлин Василев
български писател
	Снимка на Орлин Василев от транспортна карта за 1942 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	20 ноември 1904 г. Враняк, Княжество България
Починал	2 април 1977 г. (72 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Литература
Жанрове	разказ, повест, роман, драма, сценарий
Награди	Димитровска награда (1969)
Семейство
Баща	Петко
Съпруга	Кунка
Деца	Орлин Орлинов
Уебсайт	Страница в IMDb
	Орлин Василев в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Василев.

Орлин Василев (истинско име: Христо Петков Василев) роден на 3 декември 1904 във Враняк, починал на 2 април 1977 в София) е български писател и сценарист, функционер на Българската комунистическа партия. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година ръководи държавното радио и участва активно в установяването на тоталитарния режим в страната.^[1]

Орлин Василев е награден 1969 г. с Димитровска награда. Бил е директор е на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Биография

Роден е в село Враняк през 1904 г. Баща му Петко е учител по български език и директор на гимназията в Бяла Слатина. Майка му се казва Мария. Има един брат Виктор.

Първите си публикации прави във вестник „Ведрина“ през 1927 г. През ранните години на кариерата си Орлин Василев пише и за редица други издания, между които и вестник „Кормило“. Произведенията му от първите няколко години в голямата си част са посветени на Септемврийското въстание. Между тях са редица разкази, повестта „Огненият обръч 1923“ (1933) и романът му „Бялата пътека“ (1929).

В някои от произведенията на Орлин Василев той отделя значително място на различни реални събития от българската история. Такива са романите „Зъб за зъб“ (1944) и „Хайдутин майка не храни“ (1937). Някои от известните му произведения, които той пише след Деветосептемврийския преврат са драмите „Тревога“, „Любов“, „Щастие“ и др. Орлин Василев е автор на сценариите „Страхил войвода“ (1938) и „Калин Орелът“ (1950).

Орлин Василев е женен за Кунка от Кунино и има с нея две деца: Орлин и Мария. Синът му Орлин Орлинов е поет и сценарист.

Творчество

„Бялата пътека“ – 1929 г.
„Огненият обръч“ – 1933 г.
„Хайдутин майка не храни“ – 1937 г.
„Тревога“ – пиеса – 1948 г.
„Любов“ – пиеса – 1952 г.
„Щастие“ – пиеса – 1954 г.

Филмография

В навечерието (1959)
Хайдушка клетва (1958)
Тревога (1950) – (заедно с Анжел Вагенщайн)
Калин орелът (1950)
Страхил войвода (1938)

Източници

↑ Советский фактор в Восточной Европе 1944 – 1953 гг. В 2-х тт. Документы / Т. I. 1944 – 1948 гг. Москва, РОССПЭН, 1999. ISBN 5-8243-0009-7. с. 139 – 144.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Орлин Василев.

[1] Советский фактор в Восточной Европе 1944 – 1953 гг. В 2-х тт. Документы / Т. I. 1944 – 1948 гг. Москва, РОССПЭН, 1999. ISBN 5-8243-0009-7. с. 139 – 144.

[1]